На 1 август 1944 г. двама офицери от СС паркират два камиона

На 1 август 1944 година двама офицери от СС паркират два камиона в сърцето на окупирания от нацистите Париж и се насочват право към Лувъра. Тези мъже са на свръхсекретна задача, предоставена от Хайнрих Химлер, райхсфюрер на Секретен сътрудник и един от най-могъщите хора в Третия райх. Той нарежда на двамата мъже да се спуснат в недрата на световноизвестния музей на изкуството, да вземат Гоблена от Байо и да го закарат на „ безвредно място “, надалеч от обсега на бързо настъпващите армии на Съюзниците.

След 15 години като началник на една от най-страховитите паравоенни организации в историята, Химлер е привикнал нещата му да се случват. И въпреки всичко в този случай той остава отчаян. Няколко дни по-рано група локални бойци от съпротивата научават за задачата на мъжете от Секретен сътрудник и се втурват към Лувъра, с цел да защитят емблематичната бродерия. Предупредени в последния миг, че всеки опит за взимане на гоблена ще бъде посрещнат с градушка от патрони, офицерите от Секретен сътрудник се отхвърлят от задачата си.

Нацисткия афинитет към пазаруване, заграбване и конфискуване най-големите европейски творби на изкуството е добре документирана. Но в желанието на Химлер да се добие Гоблена от Байо има освен това от желание просто да притежава едно от най-големите културни благосъстояния на Франция. В извезаните изображения на нормандски рицари, които набучват англосаксонските пехотинци на мечовете си, той вижда доказателства за средновековно немско превъзходство.

Очарованието на нацистите към Гоблена от Байо може би може да бъде проследено до 1 юли 1935 година, когато Химлер – дружно с сътрудниците си нацисти Рихард Валтер Даре и Херман Вирт – основава Аненербе, Общество за проучване на немското завещание. Аненербе е учредено за поощряване на археологически изследвания на обекти, които биха могли да бъдат свързани с ранните немски селища, и за изследване на творби, свързани с историята на арийската раса. Не след дълго водещите светлини насочват вниманието си към прославената бродерия от 11 век, изобразяваща нормандското завладяване на Англия през 1066 година.

Волфрам Зиверс

Французите настояват, че гобленът е национална историческа полезност от началото на 18 век, само че нацисткият режим има различна доктрина. През юли 1939 година на бюрото на Волфрам Зиверс, общоприет управител на Аненербе, идва записка, написана от Франц Алтейм, професор по класическа лингвистика във Франкфуртския университет. В нея той допуска, че обстоен обзор на Гоблена от Байо ще потвърди, че норманите, които превземат Англия, в реалност са викинги – и в последна сметка германци. Идеята, че те са французи, твърди Алтейм, се основава на 200-годишна неистина. В края на бележката си той написа: „ Подчертавам значимостта на това проучване. “

През юли 1939 година, когато Алтеим написва бележката си, концепцията екип от пламенни нацисти да изследват един от най-емблематичните артефакти във френската история в опит да открият немския му генезис, е анатема за хората на Франция. Но рухването на нацията им под немски сили през юни 1940 година прави мнението им съвсем без значение.

И по този начин, след френската капитулация, доктор Херберт Янкун, професор по викингска археология в Университета в Росток – и предан нацист – е назначен да оглави екип от специалисти, натоварени с проучването на артефакта в северния френски град Байо. Янкун подсказва какво се надява да реализира, когато декларира: „ За общите немски проучвания образните изображения на гоблена, които записват немски митове и обичаи, са доста скъп източник за този ранен интервал. “

Ирминсулския знак на Аненербе

Първата задача на Янкун като началник е да проучи произведението и да събере информация, тъй че по-нататъшните изследвания да могат да се правят, откакто бродерията се реалокира на безвредно място. Крайната цел е да се издаде многотомна обява на техните открития, включваща фотографска имитация на гоблена. Чрез проучване на изображения на всичко – от лодки и оръжия до костюми, те желаят да дават неопровержими научни доказателства, че гобленът е удостоверение за немската надмощие в ранносредновековна Европа.

Янкун не може да извърши толкоз тежко начинание самичък. Той е съпроводен от доктор Карл Шлабоу, специалист по текстил и началник на Германския музей на костюмите в Ноймюнстер, чиято работа е да изследва тъканта и да прави деликатни измервания. Ролф Албер, фотограф и боен кореспондент, би трябвало да снима изображения на гоблена, както в черно-бяло, по този начин и в цвят. Херберт Йешке, художник от Берлин, е единственият от екипа в Байо, който не е член на нацистката партия или Секретен сътрудник. Неговата задача е да сътвори поредност от точни рисунки в цялостен размер и акварели на елементи от гоблена под управлението на Янкун.

Първо обаче би трябвало да се получи достъп до бродерията – и това се оказва изненадващо проблематично. През септември 1939 година, при мириса на военни дейности, френските управляващи го навиват на калерче, слагат го в подплатена, облицована с цинк дървена кутия и го депонирали в бетонен бункер в мазето на Hôtel du Doyen в Байо.

От рухването на Франция немски офицери озадачават управляващите на Байо с настояванията си да видят гоблена – развой, който значи неведнъж манипулиране на нежния, 900-годишен артефакт. Французите не са склонни да разрешат това да продължи и с типичен отлагащи тактики стартират да упорстват всички позволения за оглед на гоблена да бъдат подписани от съответните управляващи в Париж. В резултат на това, след идването им в Байо на 8 юни 1941 година, Янкун и неговият екип ще би трябвало да чакат дни, преди да стартират работата си.

Отначало те преглеждат бродерията в галерията на Hôtel du Doyen – само че това довежда до разгръщане и навиване на гоблена всеки ден. И по този начин, на 23 юни той е изместен с камион – съпроводен от Рене Фалу (официалният аставник на гоблена), трима френски митничари и уединен немски служител на реда – до манастира Свети Мартин, 8 километра южно от Байо, където огромното произведение може да се остави разгънато.

Замъка Вевелсбург

Нахлуването на съдружниците в Западна Европа на 6 юни 1944 година единствено изостря желанието на Химлер да вземе гоблена за Третия райх. Но кое би било „ безвредно място “ през юни 1944 година? Една от опциите е замъкът Вевелсбург в централна Германия, който е определен от Химлер като място за неговия център за образование, домът на култа към Секретен сътрудник – място, където офицерите се образоват по какъв начин да пресъздават изгубения свят на „ северната раса “.

Ако замъкът Вевелсбург е бил безвредно място през юни 1944 година, сигурно не остава дълго такова. На 31 март 1945 година, когато американските сили се доближават, Химлер подрежда замъкът да бъде взривен дружно със наличието му.

За благополучие съдружниците към този момент са намерили гоблена в неговия временен дом в мазето на Лувъра. На 2 март 1945 година, откакто е показан на галерия в художествения музей, той е върната в Байо. И там си остава и до през днешния ден.